В Либия чужд съд жертвено осъди на смърт пет българки. Но колко българчетата като Съвестин 

са жертвено осъдени без съд и без присъди от българското МВР? Много повече са от пет !!!

Българчета осъдени на неиздирване и така обречени на изгнание в гаври, страдание и смърт!

Ужас!Ужас!Ужас!

Това не е ли държавен бандитизъм?

Съвестин  отвлечен  заради  дълг на наркотрафикант

 29 месеца свидетел на мистериозния инцидент лъже полицаи и следователи!

Слави Ангелов                    10 свещички върху тортата трябваше да духне вчера Съвестин.    От почти три години обаче малчуганът е в неизвестност.                        “Не знам за здраве ли да му паля свещички или пък за покой на душата му “-чуди се бащата  Тодор Деянов.     29 месеца след инцидента нова версия по делото е на път да разкрие истината около мистериозното изчезване на детето.      Близо три години разследването тъпче на едно място. Заради показанията на единствения свидетел по делото – приятеля на Съвестин Дениз   Детето твърди, че на фаталния 6 май 1997 г. Съвестин е паднал в канала на Лъвов мост. Още от самото начало Дениз е лъгал и полицаи и следователи по делото.             В друга своя версия момчето твърди, че са се разделили със Съвестин пред блока му, а в трета, че го е оставил на определено място край Люлинската река. Полицаите се усъмнили още в началото  в противоречивите показания на Дениз. Още повече, той се изпуснал  пред друго дете, че на 6 май непознати мъже са качили Съвестин в жълто трабантче, а той се уплашил и избягал.  Две години по късно в продължение на 20 дни Дениз е бил оставен под наблюдение на психолози, които са дали заключение, че детето лъже за изчезването на приятеля си, научи “24 часа”.

Днес полицията и следствието са убедени, че на 6 май 1997 г. Съвестин е бил отвлечен. Те обаче не дават гаранция дали детето е живо.  Разследването тепърва ще установява  защо малчуганът е бил похитен                                       Според една от версиите Съвестин е бил отвлечен вместо Дениз заради дългове на баща му. Приятелят на изчезналото дете е син на проститутката Софка Асенова. Може би само тя знае кой е истинският му баща.  Преди няколко години обаче Дениз е припознат от Дариуш Джахамгири. Чужденецът е роден през 1967 г. в Иран и се установява у нас в началото на 90-те. Дариуш е известен в България наркотрафикант на дребно. През 1995 г. той излежава във Варна  присъда за пласмент на хероин. И след като излиза от затвора не оставя бизнеса с бялата отрова.             Наркотрафикът обаче му носи и доста неприятности. Полицията разполага с данни, че Дариуш е бил преследван заради дългове от колеги в бранша.                                       Синът му Дениз например свидетелства, че месеци преди изчезването на Съвестин няколко души нахълтали в дома им в квартал “Люлин” и си искали от баща му някаква стока. Едва след като мъжете напъхали в устата на Дениз дуло на пушка, Дариуш им дал плик с бял прах. Тормозът продължил и след инцидента със Съвестин

СЪВЕСТИН-ПОХИТЕНАТА СЪВЕСТ

Вестник "НЕДЕЛНИК"

В първия топъл майски ден на 1997 г. едно чаровно малко момченце напираше да излезе. Много искаше да играе навън пред блока. Уви, този слънчев майски ден се оказа смразяващо жесток за детето и неговите близки.За всички , които го познаваха. На 6 май 97 г. между 18.30 и 19 часа на Съвестин се бе случило нещо ужасно. Нещо, което и до ден-днешен не е разгадано. По вина на издирването!       

Тук продължава пълния текст

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

(Обвинително заключение. Заключение за прекратяване или спиране

на предварително разследване)¹

гр.София 15.03.1999 г.

 

П. Калчев

следовател пр. С.Сл.С.

Като взех предвид, че при разследването на сл.д.№235/1998 г.

по преписка вх.№34261/1998 на СРП се установи следното:²

Предварителното производство се води срещу неизвестен извършител

за престъпление по чл.142 ал.2 т.2 и 3 вр.ал.1 от НК. С постановле-

нието за образуване прокуратурата е дала конкретни указания. В изпъл-

нение на същите бе назначена комплексна експертиза с участието на

детски психолози и детски психиатри от Института по психология към

МВР за изготвянето на експертиза на малолетния свидетел Дениз Бахрам.

Към 10.03.1999 г. експертизата е изготвена, но понеже документите

на Института са засекретени към настоящия момент не може да бъде

приложена. Изводът на експертизата е, че св. Бахрам е дал лъжливи

показания, че Съвестин е паднал в реката. Истината е, че същият е

бил отвлечен от неизвестни лица от ж.к.”Люлин”.

Предвид на това, че срокът на предварителното производство

е изтекъл и не могат да се извършват нови сл.действия, изпращам сл.дело на

СРП на основание чл.220-221 НПК.

 

ПОСТАНОВИХ:

 

Изпращам сл.дело №235/98 г. по описа на С.Сл.С. на СРП с мнение

за спиране на предварителното производство на основание чл.239 ал.1

т.2 НПК.

 

                                                          Следовател:/личен подпис/

 Тази доказана истина умишлено е крита цели 5 години

Получих я чак на 11.02.2004 г.

                                                 ДО

                                                 СТОЛИЧНА СЛЕДСТВЕНА

                                                 СЛУЖБА

 

                                                На вниманието на:

                                                 сл. Ант. Близнакова

 

 

Във връзка с Ваше постановление, за издирване на неизвестни извършители по сл.д. 149/2001 г. по описа на Ст.Сл.С, отвлекли малолетния Съвестин Деянов, Ви уведомяваме следното:

Сектор “Издирване” при СДВР не работи по установяване на неизвестни извършители на престъпления.

В сектор “Издирване” - СДВР се работи по издирване на безследно изчезналия Съвестин Тодоров Деянов.

До момента не разполагаме с данни, даващи ни основание да предполагаме, че Съвестин Деянов е отвлечен.

 

 

 

10.07.2001 г.                                     НАЧАЛНИК СЕКТОР

София                                               “ИЗДИРВАНЕ” - СДВР

/ВД                                                    /Държавен печат и личен подпис/

 

 

Коментар от бащата:

Ето как ченгетата анулират следствието, прокуратурата и закона.

Съвестин не е издирван и не го издирват.

"Бащина обич" - Песента и клипа посветени на Съвестин и на изчезналите деца

24   часа                                             БЪЛГАРИЯ                                   27 май  1997 г.     5

Министерски съвет

Съгласно Конституцията, чл.14

и чл.10 от Конвенцията за правата на човека

До г-н Иван Костов, Министър-председател на Република България

 М О Л Б А

От Юлия Христова Чакърова

Г-н Премиер,

                Съгласно чл.3 от Конвенцията за детето, който гласи “Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата”, както и текстовете на  чл . 8, 9, 11  и 16 най-искрено  Ви  умолявам да ме  свържете с професионалистите , открили джипа  на вашия познат  за  кратко  време,   за  да  окажат  съдействие и на нас за издирване на отвлеченото ми детенце Съвестин още на 6 май 1997 г. в гр. София.

                Издирвателите, работещи по случая работят на празни обороти още от самото начало. Като първо дежурните отпращат бащата “да дойде утре!?” с молбата за издирване и въпреки че той  я  подава  в  районното управление  в  01 часа и 20 мин., молбата е придвижена чак след 10 часа.  Второ ,  след  като  бащата  изнесе случая в пресата, е бил заплашен на 27 май след обяд в полицията  “Вие ,  г-н  Деянов  недейте  да изнасяте така неща в пресата и обществото, за да не изнесем  и  ние  нещо  за  вас…”   .  Представяте  ли си , Г-н Премиер, какво значи това в такъв трагичен  момент  за  нас ?   Въпреки  това с неимоверни усилия направихме случая  Съвестин достояние на над 5 милиона българи. Обществото, в лицето на журналисти, радиа, телевизии, печатари ,  фотографи ,  обикновени хора ни подкрепиха най-безрезервно и безвъзмездно, както постъпва  сега  и  адвокатката ,  поела  защитата  на  нашите човешки права. Трето, полицията сякаш  изтърва  и  заподозрените  да напуснат страната. Четвърто, пето, шесто и т.н., начина, по който се издирват деца у нас облагодетелствува единствено самите престъпници, които винаги остават неизвестни и ненаказани.

                Съсипана  съм  морално, психически и всякак от това, че като електорални български родители   шести   месец   сме   безпомощни   и   безправни   в   собствената   си   страна  спрямо престъпниците.  Хиляди  пъти  Ви  моля, съдействайте ни както изискват закона и съответните международни конвенции, подписани от нашата държава.

                           НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ БЕЗ ДЕЦА НЯМА БЪДЕЩЕ,               ЖЕСТОКАТА ИСТИНА Е ЧЕ БЕЗ ДЕЦА НЯМА ДОРИ И НАСТОЯЩЕ!

Трагедията на децата и родителите няма цвят с политическа окраска. Това е трагедия за цялата нация! 

В ПОДПИСКАТА взеха участие сънародници от много общини в страната. И българи и турци. На някои места начело с кмет и общинска администрация. Лекари , съдии, журналисти, учители, доценти, студенти, ученици, възрастни хора  от всякакви професии. По - свидно от децата няма!!! 

ХИЛЯДИ ПОДПИСИ ОТ:  София , Свиленград, Гоце Делчев, Пещера, Кюстендил, Габрово, Попово, Лом, с.Капитан Димитрово, Враца, Земен, с.Враня стена , с. Калотинци , Перник, Велинград, Ямбол, Търговище, Варна, Вакарел, В.Търново , Добрич, Пловдив, Ловеч, Горубляне, Драгалевци, Банкя, Сандански, Пазарджик, Шумен, Г. Оряховица, Берковица.

СЛУЧАЯТ- СЪВЕСТИН, се превърна в естествен обединител за хората. Родителите са потресени в цялата страна. С лекота могат да се съберат още милиони подписи. Абсолютно е сигурно! Но защо е нужно?                             Нима велможите не познават законите!? Нима не са чели Конвенцията!? Нима не знаят, че именно  държавата носи  отговорност?? Или, когато стане дума за отговорност, ТЕ не са държавата!?

Господин Стоянов, Вие също носите лична отговорност за всяко дете като малкият сладък Съвестин! Помилвате затворници, престъпници, ами тогава помилвайте мен и се застъпете за Съвестин. Моето единствено престъпление е, че съм баща - баща в България!  Милост!

ПОВТОРНО ТРЕТО ОТКРИТО ПИСМО 

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА Р.БЪЛГАРИЯ

ОТ БАЩАТА НА СЪВЕСТИН, Sofia 1359 “Lyulin” 521-G-87; GSM 087/354/209

 

Copy:            EUROPEAN PARLIAMENT, Fax: +32 22 84 96 25

BARONESS EMMA NICHOLSON OF WINTERBOURNE

Copy:            EUROPEAN COMMISSION, Fax: +32 22 98 11 99

GUNTER VERHEUGEN

Copy:            COUNCIL OF EUROPE, Fax: +33 390 21 50 53

ALVARO GIL ROBLES

 

Уважаеми господин Георги Седефчов Първанов,

Поради что се страхувате да се срещнете с един български баща?! Малкият Съвестин и децата като него не са Ви сторили нищо лошо. Това невинно дете е в изгнание, изгубило своята самоличност, семейни връзки, образование, език и всичко родно. Съвестин бе отвлечен, но няма държавна власт, нито велможа поне един, който по човешки да помисли за спасението на него или на друго българче.

Властите и милицията не зачитат и погазват Конституцията; Конвенцията на ООН за правата на детето; Декларацията относно основните принципи на правосъдие, отнасящи се за жертвите на престъпления и на злоупотреба с власт; Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция; Конвенцията на ООН срещу транс-националната организирана престъпност и Протоколът към нея. Да си нормален родител или дете в беда в България е унизително.

Милицията, прекръстена в полиция, е най-недемократичното и гибелно държавно явление в България. ЩАЗИ (Stasi) я няма, но нашата милиция остана под командата на хора, дресирани като офицери отпреди 1990 г. В коя натовска страна има вездесъщи милиционер – генерали? Колко струва издръжката и пенсионирането на висша МВР – фуражка, когато бюджета не стига за бензин на патрулките?! Цинично е. Генералитетът и МВР са непробиваем параван пред организирания и партийния бандитизъм.

Питам: Кой контролира Бюрото на Интерпол в София? Къде потъват сумите, с които е трябвало да се обявяват децата ни за издирване? Или изобщо не се заделят пари за децата?!

Господин Първанов, Вие лично, къде Сте? Не Ви ли тревожи търговията с деца и бели робини? Колко струва за Вас една детска съдба в жестока беда? Защо всуе така мълчите?! Отговорете на хората, господин социален президент!

Повторно прилагам текста на предното мое писмо

с Ваш Вх.№94-01 дело 50/06.11.2002 г.

06 Януари 2003 г.                     Аз бащата, в очакване да ме приемете: 

 

 

Изобщо и никога не ми отговори.

                                                                                                                               

                                                                                     /Тодор Станиславов Деянов/

 

Уважаема Baroness Emma Nicholson of Winterbourne,

Уважаеми Mr Gunter Verbeugen end Mr Alvaro Gil Robles,

Вината на Savestin и децата като него е, че са българчета, а нашата е, че сме ги родили… Ужасно е! Мъката по отнетата рожба и кошмарът от неизвестността са неописуеми. Властите престъпно мълчат, милицията прикрива и дезинформира.

Българските власти умишлено не предприемат мерки срещу търговията с деца и жени. Каквото бе направено, за да има все пак някакво издирване и превенция се дължи на моята борба и на Фондация “СЪВЕСТИН”.

Едно дете може да бъде унищожено  без да го опечеш на шиш. Държавата унищожава децата ни по всякакъв начин. Аз бих отишъл и при канибалите, за да спася Съвестин. Как обаче да се справя с родните канибали, които са на държавни постове?

Моля Ви, обследвайте ситуацията в България! 

Трето открито писмо

до президента на Р.България

от Бащата на Съвестин-

Тодор Станиславов Деянов

                                                                                                copy: Baroness Emma N. of Winterburne

                                                                                                first vice chairman, committee on foreign

                                                                                                affairs, human rights & defence policy

                                                                                                EUROPEAN PARLIAMENT

                                                                                                copy: Gunter Verheugen

                                                                                                EUROPEAN COMMISSION

                                                                                                copy: Alvaro Gil Robles

                                                                                                COUNCIL OF EUROPE

Уважаеми господин Президент,

Оказва се, че е по-лесно да бъда чут, приет и изслушан с разбиране в европейски институции, отколкото в България.

България е източник на трафик с човешки същества. Търгува се с деца и бели робини. Държавата мълчи срамно и престъпно. Непоклатимо бездейства.

Вие, г-н Президент, също мълчахте години подред като български депутат. Мълчахте и като лидер на БСП. Сега мълчите като действащ Президент на републиката. Подобно мълчание е съучастие, а съучастието е престъпление.

Който знае за трагедия с похитено дете и не предприема нужното извършва престъпление. Всеки, който знае за драма с български деца, но не предприема нужното според своите ранг, държавен пост и възможности, извършва престъпление спрямо човечеството. Конвенцията на ООН за правата на детето е конвенция на човечеството. Чл.3 от тази конвенция гласи, че “висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата…” У нас изобщо не е така.

У нас, полицията е монополист и продължава да е неразградената военизирана милиционерска пирамида. Липсва реална възможност за граждански контрол. Милицията е напълно безконтролен орган, обслужващ властта и мутрите. Тя маскира своята същност и нежелание да помага на хората като се прикрива зад някакви оперативни данни и разследвания. Истината е такава, каквато милицията реши. Вместо професионалисти и специалисти, в последните години се излюпват нови генералчета. С платени рейтинги и медийни геройства престъпност не се преборва – тя се множи безконтролно! За пореден път имаме некомпетентно и неадекватно МВР ръководство. Показни разстрели и взривове, въоръжен и всякакъв бандитизъм в села, градове и пътища, както никога. Що се отнася до издирването на деца, практически издирване няма. Липсва превенция. Върлуват безпомощност и обреченост. Изчезне ли ти детето трябва да забравиш, че изобщо някога си имал дете… Инструкцията за издирване е засекретена, което е в услуга на трафикантите, докато обществото е в неведение. Втора година бездейства, поради саботаж от страна на сегашното МВР, уникална компютърна методология за актуализиране портретите на изчезнали българчета. Всичко е устроено в полза на трафикантите и в ущърб на жертвите.

Липсва и законодателство. Умишлено се поддържат правен и нормативен вакуум. Вместо смислен закон за детето бе създадена още една бюрократична излишност наречена Държавна агенция за закрила на детето. И без нея гъмжи от бюрокрация, която не е на мястото си, не е компетентна и затова не може да бъде ефективна. Резултатът е плачевно потресаващ. Управляващите нехаят.

Впрочем, г-н Президент, запознайте се и най-сетне отговорете на материалите, които развълнуваха страната и Европа. Бъдете на страната на жертвите – настоящи и потенциални. Впрочем, България цяла не веднъж плака за детето с име, което означава съвест. Вие, г-н Първанов, с какво помогнахте на Съвестин?

Изобщо и никога не ми отговори.

 

Уважаема Baroness Emma Nicholson of Winterburne,

Уважаеми Mr. Gunter Verhеugen,

Уважаеми Mr. Alvaro Gil Robles,

Опитвам се да онагледя горчивата българска действителност като Ви предоставя истинска възможност пряко да проследите евентуалните официални и други реакции на властите.

Съвестин е една от невинните жертви. Той се превърна в жесток символ на обреченост, за което и да е друго българче. Него не го издирват точно за това. За да бъда наказан, дето дръзнах открито да воювам за рожбата си и другите деца с неговата злочеста съдба срещу милицията и властта. Въпреки хиляди подписи от общини и граждани в защита на Съвестин, той умишлено не е имал, нито има шанс за спасение. Това е за назидание на останалите. Да не си въобразяват, че могат да се преборят за децата си. У нас върлуват страх и безсилие да защитиш детето си. Хората в нормалните страни мислят, как да ти помогнат. У нас обратно – ченгетата гледат да те изкарат виновен, само защото искаш да спасиш най-милото си.   Зловещо е!

Нека властите посочат, кое дете са издирили. Недопустимо е в ХХІ век, човешки същества от Европейския континент да плащат кръвен данък, като нас – българите!

Уважаема Баронеса, уважаеми Господа,

Вярвам във Вашите почтеност, човечност и политическа мъдрост. Вие сте влиятелни и уважавани личности, на които мога да разчитам. В България няма на кого. Милицията, когато пожелае самоубива, самокатастрофира или вкарва в лудницата неудобните. Те обаче не могат да унищожат обичта ми към Съвестин, към децата въобще и вярата ми в доброто. А човешките права и правата на детето са нещо наистина добро.

 

България,         06.Ноември 2002г.                                             Аз бащата - друг грях аз нямам

 

GUNTER VERHEUGEN

MITGLIED DER EUROPAISCHEN KOMMISSION

RUE DE LA LOI 200 – B-1049 BRUXELLES

WETSTRAAT 200 – B-1049 BRUSSEL

TEL.02/298.11.00 – FAX. 02/298.11.99

 

Savestin Foundation

Todor Stanislavov Deyanov

Bulgaria

Брюксел, 27. 03. 2002 г.

Уважаеми господа,

Благодарим ви за вашите писма по e-mail от 24 януари, 2002 и от 4 февруари, 2002 г., както и за писмото с дата 31 януари, 2002 г.

Няма съмнение, че трафикът на деца е проблем с огромно значение. Европейската Комисия вече е изяснила пред българските власти, че България трябва да осигури пълното осъществяване на Конвенцията на ОН за Правата на Детето.  Необходимата административна компетентност  трябва да бъде на място  и да функционира ефективно.

Българските власти са предприели няколко подготвителни стъпки, за да подобрят положението на децата. Учредени са агенция за закрила на детето и национален консултативен съвет за защита на детето. През април, 2001 г. България ратифицира Конвенцията на ОН срещу транс-националната организирана престъпност, включваща Протокола за превенция, спиране и наказване на трафика с хора, особено с жени и деца. През същата година беше ратифициран Незадължителният Протокол към Конвенцията за Правата на Детето, касаещ търговията с деца, детската проституция и детската порнография.

Но е ясно, че усилията, предприети досега, трябва да бъдат засилени. Европейската Комисия е загрижена, че България все още остава източник и транзитна държава за трафик с човешки същества и затова е насърчила българските власти да се занимаят с тези проблеми. Комисията ще продължи да наблюдава и подкрепя приготовленията на България за осигуряване на пълното осъществяване на Конвенцията на ОН за Правата на Детето.

Искрено ваш,

Гюнтер Ферхойген

Писмо от:

Baroness Emma Nicholsоn of Winterbourne

първи зам.председател на комисията по външна  политика и човешки права към Европейския Парламент.

EUROPEAN  PARLIAMENT 

MEMBER OF THE EUROPEAN PARLIAMENT 

BARONESS NICHOLSON OF WINTERBOURNE

FIRST VICE CHAIRMAN, COMMITTEE ON FOREIGN AFFAIRS, HUMAN RIGHTS,

 COMMON SECURITY & DEFENCE POLICY 

ASP 10G209 European Parliament – B-1047 Brussels – Belgium

Tel: +32 228407625; Fax: +32 2284 9625; e-mail: enicholson@europarl.eu.int

          Mr T Deyanov

          Sofia

          Lulin 521-G-87

          Savestin Foundation

          Bulgaria

         

 

        Dear Mr Deyanov 

         

Благодаря Ви за цялата информация и писма, които ми изпратихте във връзка с отвличането на Вашият Син, Съвестин.

          Прочетох всички документи, засягащи този важен и ужасен случай и желая да изразя най-дълбокото си съчувствие на Вас и Вашето семейство. В отговор на вашата молба за съдействие се консултирам по този въпрос с близък и виден колега в Европейския Парламент, надявайки се да бъде положено голямо усилие да се опита и реши тази ужасна ситуация.

          Моля, продължавайте да ме осведомявате отблизо с развитието на разследването и да ми изпращате всяка нова информация, която получите, тъй като бих искала да знам колкото се може повече за обстоятелствата по отвличането и действията, които са били предприети от властите от тогава.

          Още веднъж Ви изразявам съчувствието си за ситуацията, в която сте попаднали и искрено се надявам че синът Ви ще бъде открит в най-скоро време.

Подпис

Baroness Emma Nicholson of Winterbourne MEP

20.02.2003 Brussels

 

****************************

 

От Алваро Жил Роблес - Комисар по човешките права

THE COMMISSIONER FOR HUMAN RIGHTS

F-67075 STRASBOURG CEDEX

Fax: +33 390 215 053

e-mail: commissioner.humanrights@coe.int

 

 

Уважаеми г-н Тодор Станиславов Деянов,

 

Потвърждаваме получаването на Вашето писмо, в което заклеймявате проблема с трафика на децата, нелегалното осиновяване и проституцията от малолетни (детската проституция) в България. Това писмо беше получено с приложения от нашият офис и регистрирано под наш Вх.№: CDH1468/01.

Благодаря Ви за информацията, предоставена от Вас, както и за заинтересоваността Ви от тази материя. При все това, със съжаление Ви съобщавам, че в съответствие с Резолюция (99)50 за Комисионера по Човешките права на Съвета на Европа, Комисионерът “не може да се заема с индивидуални жалби”.

Въпреки това, аз ще посетя Вашата държава в края на този месец и ще повдигна този важен въпрос пред компетентните официални органи. Благодаря Ви, за това че отнесохте този въпрос до моето внимание. Информацията, което ми предоставяте е много полезна. 

Вх.№: CDH1468/01  Strasbourg

          Yours cincerely, / A. G. R./

 

България 06 юни 2002 г.        

ПОВТОРНО ОТКРИТО ПИСМО

до г-жа Зорка Първанова

 

Мила госпожо Първа Дама,

Поради что се срамите, да подадете ръка на едно детенце в неизвестност 

и беда, на едно българче с име съвест?

Прилагам:

1.          Писмо до мен от баронеса Емма Николсон        първи зам. председател на съвета за външна политика и човешки права към Европейския Парламент;

2.          Писмо от Еврокомисаря Гюнтер Ферхойген;

3.          Открито писмо до нацията 6 май 2002 г.

 

Изобщо и никога не ми отговори.

 

НЯКОИ ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧИМИ УСПЕХИ НА БАЩАТА,

 ОТВОЮВАНИ СМЕЛО И НАПУК НА ВЛАСТИТЕ БЕЗ ОФИСИ,

БЕЗ ФОНДОВЕ И ФИНАНСИРАНЕ:

ПЪРВИ:  Докато ченгетата се усетят, табуто “отвличания на български деца” бе медийно и публично разбито още през 1997 г. Случаят Съвестин се превърна в положителен обществено-морален катализатор.

ВТОРИ:  Чрез първата в историята (на света!) гладна стачка с искания в защита правата на децата и подкрепата с подписи на над 200 хиляди българи, турци, роми, деца, 38 Народно събрание бе принудено да приеме първия в България “Закон за закрила на детето” (ЗЗД). Такъв закон не беше изобщо включен в приоритетите на правителството. С правата на българчето се лицемерничеше и години подред се “пишеха” множество проекти и проектчета, за да се източват фондове, пари, задгранични командировки и т.н. за лично и групово облагодетелстване  на определени лица.

ТРЕТИ:  По принцип абсолютно всичко ново и положително в издирването на деца е в резултат на исканията, предложенията и битките с институциите и с МВР на бащата след отвличането на Съвестин. Дори реалното обявяване на българчета в Интерпол – Лион стана факт благодарение непримиримостта на Т. Деянов. Той е инициатор за нови Инструкции за издирване и за изработване на актуални компютърни портрети за разпознаване. Личен негов успех е чл. 42 от ЗЗД: “Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно” – след искане на вето пред тогавашния президент.

ЧЕТВЪРТИ:   Поради неизпълнение на исканията и неосъществяване в пълнота на правата на детето, бащата проведе през 2001г. втора гладна стачка. Успя да принуди 39 Народно събрание ускорено да ратифицира: Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца; Европейска конвенция за упражняване и възстановяване упражняването на родителските права; Факултативен протокол относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография.

ПЕТИ:  Бащата постигна положителен пробив в Европейските институции, борбата му получи международен отзвук с подкрепа на видни политици. Чрез манифеста от втората гладна стачка (и множество документи) бащата постави като приоритетни скандалните и опасни за 2001г. искания: за девоенизиране на МВР; за специалните разузнавателни средства; за нов закон за МВР; за нови Наказателен кодекс и НПК; за нова Конституция. Сега през 2005г. тези неща вече са поставени на дневен ред, но тогава бащата бе заплашван....

ШЕСТИ:  Бащата успя не само да интернационализира случая Съвестин, но и да го вкара в съдебната практика. През 2002г. той заведе граждански иск 246/02, 2 състав на СГС срещу държавата. Никой дотогава не бе се осмелявал на това – да съди публично МВР, следствие, прокуратура и Нар. събрание.

            През 2005г. той успя и да осъди правителството (на Симеон Сакскобурготски) още тук в България, преди Страсбург. Гражданско дело 11197/2004 г., 27 състав СРС е истински прецедент в нашата съдебна практика. Виновно осъден е не кой да е, а правителството!

СЕДМИ:  Първото дело (в СГС, което нарочно се влачи вече четвърта година!?) бе засекретено нелепо по стар, изпитан милиционерски начин. Деянов не се съгласи да бъде проучван в нарушение на гражданските му права. Предприе шумна акция в медиите и до възлови хора в Европейските институции. Успехът му като резултат е правно и обществено многозначим. 39 Народно събрание бе принудено, тихомълком през 2004 г., да приеме поправки в Закон за защита на класифицираната информация. Така, благодарение на непримиримостта и последователната неотстъпчивост на бащата, българските граждани и техните адвокати получиха по право, своето основно право по Европейска Конвенция да се запознават с всяко ниво на секретност по следствени и съдебни дела, по които те са страни. Без милиционерски изстъпления върху тях. Обикновеният баща отвоюва невероятен успех за българските граждани и за нашето правораздаване, както никой друг преди това.

ОСМИ:  През 2004 г. бащата доказа публично и международно абсурдни, зловещи и несправедливи обстоятелства: а) Интерпол издирва престъпници и автомобили, но не издирва деца?!? (А това вече е голям и жесток световен проблем за деца и жертви); б) В България жертвите на престъпления практически нямат и деюре са лишени от своите права, докато правата на престъпника са защитени?!? (Което е социален, морален и правен абсурд) Затова Т. Деянов проведе трета гладна стачка, но в Брюксел, пред лицето на Европа. Отново получи масова подкрепа от българите в чужбина и от много общини в страната. Само подписите на деца под неговите искания са над 15 хиляди!

            Към момента успехите в резултат на Брюкселската гладна стачка и последващите акции са четири: а) Българските деца сами започват да се интересуват и да изискват защита на своите права!; б) Реагира лично Вице-президентът на Европейската комисия г-н Франко Фратини и проблемът с превенцията и борбата с  трафика на хора е важна част от преговорите за разширяване; в) Финализира се “Стратегия за основните права на жертвите на престъпления”, което ще е качествено ново състояние на правосъдието и на администрацията в защита на жертвите още през 2006 г.; г) Предстои пълно девоенизиране на Милиционерство на вътрешните работи. Това е величав успех за след тоталитарна България и е реална предпоставка след 2006 г. МВР да служи на гражданите и гарантира техните права, а не както е сега – да обслужва властта и босовете и престъпността; д) За пръв път